1 Corinthians 9

Апостолът се отказва от правата си

1 ^a Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

2 ^b Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство.

3 Ето моето оправдание пред тези, които изпитват поведението ми:

4 ^c Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквите?

5 ^d Нямаме ли право и ние, както другите апостоли и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?

6 ^e Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?

7 ^f Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

8 По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

9 ^g Защото в Моисеевия закон е писано: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее.“За воловете ли тук се грижи Бог,

10 ^h или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода.

11 ⁱ Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

12 ^j Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.

13 ^k Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището и че тези, които служат на жертвеника, вземат дял от жертвеника?

14 ^l Така и Господ е наредил проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

15 ^m Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мен е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.

16 ⁿ Защото ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже съм тласкан от неотменна необходимост; защото горко ми, ако не благовествам.

17 ^o Понеже ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.

18 ^p И така, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието.

19 ^q Защото, при все че съм свободен от всички човеци, аз направих себе си роб на всички, за да придобия мнозина.

20 ^r За юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон (при все че самият аз не съм под закон), за да придобия тези, които са под закон.

21 ^s За онези, които нямат този закон, бях като да нямам закона – макар пред Бога да не съм без закон, понеже съм под закона на Христос, за да спечеля онези, които нямат закона.

22 ^t За слабите станах слаб, за да придобия слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина.

23 Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него.

24 ^u Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите.

25 ^v А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен.

26 ^w И така, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха;

27 ^x но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен.